Под понятието апологет обикновено се разбира някой, който говори или пише в защита на някого или нещо, което обикновено е противоречиво, непопулярно или подложено на критика. Популярен синоним на апологет е “адвокат на дявола”. Апологетите биват разглеждани в по-скоро негативна светлина, като защитници, които намират извинения.
Произход на думата апологет
Думата произлиза от гръцката дума apologia (ἀπολογία), която означава “говорене в защита”. Не всички апологети имат непременно лоши намерения, някои просто защитават непопулярна идея. Въпреки, че думата е фонетично сродна с извинение (apology), знченията са коренно различни.
В класическата гръцка правна система обвинението представя категорията (κατηγορία), което е всъщност обвинението, а подсъдимият отговаря с т.нар. apologia за защита. Апологията представлявала официална реч или обяснение за отговор и отхвърляне на обвиненията. Известен пример е апологията на Сократ, описана в произведението “Апология” на Платон.
Срещу Сократ са повдигнати дне обвинения – асебея (безбожие) срещу пантеона на Атина, чрез въвеждане на нови богове; и поквара на атинската младеж, като ги учи да се съмняват в статуквото.
По-нататъшно развитие на значението
В началото на миналото хилядолетие думата придобива значение на религиозна дисциплина за защита на религиозни доктрини чрез систематична аргументация и дискурс. Раннохристиянските писатели (ок. 120-220 г.), които защитават своите вярвания срещу критиците и препоръчват вярата си на външни хора, са наричани християнски апологети.
Много от техните писания са били адресирани до римските императори и е вероятно писанията всъщност да са били изпращани до правителствени секретари, които са били упълномощени да ги приемат или отхвърлят.
При тези обстоятелства, някои от извиненията приемат формата на кратка информация, написана за защита на християните срещу обвиненията, актуални през II век, особено обвиненията, че тяхната религия е нова или безбожна или че те участват в неморални култови практики.
Християнската апологетика съчетава християнската теология, естествената теология и философията, за да представи рационална основа за християнската вяра, да защити вярата срещу възражения и погрешно тълкуване, както и че християнската доктрина е единственият мироглед, който е безупречен и съвместим с всички фундаментални знания и въпроси.
Може би най-високото постижение на апологетиката от 2-ри и 3-ти век е достигнато от ранно-християнския теолог и философ, един от Отците на Църквата – Ориген (ок. l85–ок. 254) в неговия Contra Celsum (246–248). Той изтъква, че най-голямото чудо е това на Възкресението и подчертава силата на Духа да демонстрира и убеди човек в достоверността на Писанието и неговото съдържание.
Това съчинение на Ориген е най-пълното и най-издържаното от всички апологетически съчинения на древната Църква. В осемте му книги Ориген разглежда последователно всички възражения на Целз против християнството.
Като цяло, изключително надареният Ориген използва огромно разнообразие от аргументи, достатъчни, за да отговори на индивидуалните трудности, повдигнати от Публий Ювенций Целз. Конкретните аргументи за християнството били практически неограничени, особено в ръцете на умели диалектици.
Тертулиан, например, понякога използвал аргумента, че християнските учения са доста подобни на тези на езическите поети и философи. Усилието било да се свърже християнското изискване за вяра с конкретния човек, който съществува в добре определен набор от исторически обстоятелства.
По-късните апологети се съсредоточават върху предоставянето на причини за приемане на различни аспекти на християнската вяра. Християнските заедно с евреите, мюсюлманите и други, твърдят за съществуването на уникален и личен Бог.
Теодицеята е важен аспект на подобни аргументи и аргументите на Алвин Плантинга са оказали силно влияние в тази област. Теодицеята е основно противоречие в монотеистичните религии. От една страна имаме безкрайно могъщ, добър, всезнаещ и мъдър бог, който същевременно незнайно защо позволяма цялото зло на света да съществува безпроблемно.
Алвин Карл Плантинга е американски философ-аналитик (роден на 15 ноември 1932 г.), който работи предимно в областта на философията на религията, епистемологията (наука за познанието), особено по въпроси, включващи епистемично оправдание) и логиката.
Много видни християнски апологети са учени философи или теолози, често с допълнителна докторска работа по физика, космология, сравнителни религии или други области. Други възприемат по-популярен или пасторален подход.
Няма коментари