Еврейската ритуална баня микве се използва за потапяне с цел постигане на ритуална чистота в различни моменти от ежедневието. Обичайно всяка еврейска общност има такава. Думата “микве” се споменава за първи път в Танах (еврейската библия) в общ смисъл на всякакво събиране на вода. Първите сведения в контекста на ритуална баня датират от края на I в.
Канонична конструкция
Еврейската ритуална баня микве се строи следвайки определени канонични правила. Трябва да е захранвана от естествена вода. Това може да е извор, кладенец, река, езеро. Може да се захранва и от сбор на дъждовна вода, но само ако се събира в естествена цистерна от камък, а не в съдове.
Има и правила за начина, по който водата може да се съхранява и транспортира до басейна. Водата трябва да се стича по естествен път към микве от източника, което по същество означава, че трябва да се подава гравитачно и водата не може да се изпомпва ръчно, или да се пренася.
Също така е забранено да преминава през всеки съд, който би позволил на водата да задържа вода в него, или е в състояние да стане нечист (всичко, направено от метал). Тръбите, отворени от двата края, са допустими, стига да няма значителна крива. В резултат на тези правила водата от чешмата не може да се използва като основен източник на вода за миквен
Еврейската ритуална баня микве трябва да съдържа количество вода достатъчно за покриване на човешкото тяло. Минималният обем вода според писанията е 40 се’а, което се постигало с размери от 3 лакътя дълбочина и по 1 лакът ширина и дължина.
Какво представлява се’а като количество остава недоуточнено и до днес. Според библейската дефиниция се равнява на обема на 144 яйца, или около 8.5 литра. Следователно минималният обем на микве е около 340 л. Съвременната трактовка следва предписанията на равина Avrohom Yeshaya Karelitz, според когото 1 се’а се равнява на 14.3 литра и следователно минималният обем на 575 л. Разбира се обичайно се строят по-големи.
Поводи за ползване
Еврейската ритуална баня микве се използва в следните случаи (без никакви претенции за изчерпателност):
- След Keri – изхвърляне на сперма, независимо дали в следствие на сексуална активност, мастурбиране, или полюция.
- След менструация.
- При псориазис.
- Преди приемане на юдаизма.
- След контакт с мъртво тяло, или гроб.
- След консумиране на месо от животно починало от естествена смърт.
- Преди погребване на тялото.
- При жените след раждане, преди подновяването на сексуален контакт.
- Преди омъжване.
Как се ползва
При къпане в еврейската ритуална баня микве не трябва да има каквато и да е преграда между тялото и водата. Не трябва да се носят дрехи, бижута, грим, лак за нокти, фалшиви нокти или подобни. За по-ортодоскалните служител наблюдава, за да гарантира, че тези изисквания са изпълнени.
Според традицията косата се счита за част от тялото и следователно е необходимо водата да докосне всички части от нея, което означава, че потапянето с плитки не е канонично. Тъй като разресването на традиционните еврейски плитчици не е никак лесно, се води дебат между различните етнически групи в юдаизма относно това дали е необходимо разресването на косата преди потапянето.
Няма коментари