Думата еклектика идва от гръцката ἐκλεκτικός, означаваща “подбиране” и най-общо казано е подход, при който не се разчита на един единтсвен факт, парадигма, заключение, а се търси многострана оценка, или аргументация. Различава се от синкретизма (който е подход за съгласуване или комбиниране на системи) по това, че оставя противоречията между тях нерешени.
Счита се, че началото на еклектиката е поставено от Потамон Александрийски, който скъсва с традициите на доктриналната лоялност и прави подбор от принципите на всички съществуващи течения, включително платонисти, аристотелисти, стоици, епикурейци и циници.
Във философията
Еклектика във философията и теологията представлява подбор на доктрини от различни мисловни системи, без да се приема цялата родителска система на всяка от доктрините. С други думи еклектиката е опит за намиране на работеща комбинация от преди това противоречащи си нагласи, като се разглеждат принципите им по не толкова твърд и праволинеен, а по-примирителен начин. Критиците на този философски подход твърдят, че произволното съпоставяне на доктрини от различни системи води до фундаментално несъответствие.
В изкуството
Еклектика в изкуството е съчетаването в едно произведение на различни влияния – главно на елементи от различни исторически стилове в живописта и графичните и декоративни изкуства. Еклектиката не се счита за стил, а за подход смесващ стилове. В музиката се използва също терминът полистилизъм. Терминът е използван за първи път от Йохан Йоахим Уинкелман, за да характеризира изкуството на Анибал Карачи, който включвал в картините си елементи от Ренесанса и класическите традиции. Всъщност той се опитвал да съчетае линиите на Микеланджело, цветовете на Тициан и симетрията на Рафаел.
В архитектурата
Развива се през XIX и XX в., като включва смес от елементи от предишни исторически стилове, за да създаде нещо ново и оригинално. В архитектурата и интериорния дизайн тези елементи могат да включват структурни характеристики, мебели, декоративни мотиви, отчетлив исторически орнамент, традиционни културни мотиви или стилове от други страни, като сместа от компоненти обикновено се избира въз основа на тяхната пригодност към проекта и общата естетическа стойност. Еклектиката в архитектурата започва да запада през 30-те години на миналия век изместена от модернизма, който от своя страна е провокиран от новите технологии и материали, които се произвеждат по това време, позволяват по-иновативни решения.
В медицината
Най-общо представлява смесване на практики от модерната медицина, с билколечение, традиционна медицина и др. Терминът е въведен от Константин Самуел Рафинеску (1784-1841), ботаник и професор от университета в Трансилвания, който е изучавал употребата на лечебни растения при индианците в Америка и е преподавал билкова медицина. Рафинеску използва думата еклектика, за да опише лекари, които назначават каквото и да било, което е било полезно за техните пациенти без да следват медицински канони.
В психологията
Вземане предвид на множество фактори, влияещи върху поведението и психиката, както и на всички гледни точки при идентифициране, промяна, обяснение и определяне на поведението.
В религията
В религията еклектиката използва елементи от множество религии, приложни философии, или други текстове и догми, за да формира собствените си убеждения и идеи, отбелязвайки приликите между съществуващите системи и практики и признавайки ги за валидни. Тези идеи включват живот, карма, живот след смъртта, богове и богини и други духовни идеи. Смесват се религиозни концепции като Авраамски, Дхармични, Неопагански, Шаманизъм, Даоизъм, Ню Ейдж, религиозен плурализъм и Синкретизъм.
Няма коментари