Битката при езерото Земпах – швейцарската военна гордост

битката при езерото Земпах

Битката при езерото Земпах (Sempachersee) е емблематично сражение състояло се на 9 юли 1386 г. между херцога на Австрия Леополд III от династията на Хабсбургите и обединените общини Ури (Uri), Швиц (Schwyz), Унтервалден (Unterwalden) и Луцерн (Luzern). Победата на съюзените общини катализирала консолидирането на хлабавата дотогава швейцарска конфедерация.

Предпоставки за битката при езерото Земпах

През 1291 г. е сключен първия съюз между швейцарските общини Ури, Швиц и Унтервалден с цел взаимопомощ и отбрана предимно срещу херцогство Австрия. Казвам общини, защото “кантон” е термин и концепция навлезли от Франция едва през XVI в. Към 1386 г. към тях вече са се присъединили и общините Луцерн, Цюрих, Берн, Цуг и Гларус. Това обединение става известно под името  Осемте селища  (Acht Orte).

Причините за нарастващото напрежение между обединените общини и австрийците са свързани с експанзията на общините и приобщаването на селища, които дотогава са били под контрола на херцогство Австрия. Конкретният повод за битката при езерото Земпах е сключването на съюзи между Луцерн и общините Entlebuch, Sempach, Meienberg, Reichensee and Willisau.

Първоначално са проведени преговори за примирие на 21 февруари 1386 г. в Цюрих. Оказало се обаче, че и двете страни нямат силен интерес към постигане на мир. Подготовката за война започнала веднага след провала на преговорите.

Начало на войната

карта на битката при езерото земпахХерцог Леополд III събрал своите сили в близост до град Бруг (Brugg). Те се състояли от негови васали от Тирол, Елзас, Швабия, както и от общините Аргау и Тургау, а също и наемници от различни места. Концентрирането на войските около Бруг предполагало военен поход към Цюрих. Изненадващо обаче австрийските сили се насочили в посока към Луцерн.  Интересен факт е, че заедно с войската е имало и отряд от косачи, които са имали задача да унищожават реколтата по пътя си.

По време на похода преди битката при езерото Земпах, австрийските войски превзели, ограбили и запалили градчето Вилизау (Willisau). След това се насочили към езерото и градчето Земпах и заели позиции около него.

През това време обединените сили на Ури, Швиц, Унтервалден и Луцерн се придвижвали възможно най-бързо обратно от Цюрих след като станало ясно, че целта на Леополд е друга.

Двете армии се срещат на 9 юли 1386 г. към обяд на около 2 км. от Земпах. Хълмисто – гористата местност не позволявала участието на кавалерията, затова рицарите били спешени. Битката при езерото Земпах започнала с швейцарска атака по фланга, докато австрийците се опитвали да ги обградят.

Победата на швейцарците

Какво довежда до преимущество на швейцарската войска и предопределя победата е въпрос на дискусии и до днес. Счита се, че спешените, бронирани рицари били твърде бавно подвижни, сравнени с швейцарците, които нямали никаква защита освен дървени щитове. Също така се смята, че благородниците подценили швейцарските сили и вместо да изпратят в атака наемниците, решили да смажат врага със собствени сили и повели битката в челните редици.

Легендата за  Арнолд фон Винкелрийд

Като една от причините да победата се цитира и една легенда. Според нея Арнолд фон Винкелрийд (Arnold von Winkelried) от Щанс (Stans) осигурил пробив в редиците на австрийците, като сграбчил няколко копия в сноп и се хвърлил, нанизвайки се върху тях. По този начин отворил пролука в предната линия, чрез която швейцарците разкъсали бойния ред на врага. Първото описание на тази случка датира от около 50 години по-късно, което я прави твърде малко вероятна.

Така, или иначе швейцарците разбиват напълно австрийската армия и убиват Леополд III, както и голям брой други благородници. На 12 октомври 1386 г. е сключено примирие, а по-късно (14 февруари 1384 г.) и едногодишен мирен договор. Победата в  битката при езерото Земпах дава възможност за по-нататъшна експанзия и консолидация между швейцарските общини.

Армии численост:

  • Швейцарци: 1500 – 2000
  • Австрийци: 4000, вкл. 1500 рицари

Жертви:

  • 200 – 600
  • 1500, вкл. около 400 благородници

 

Средновековие

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *