Адриановият вал (лат. Vallum Aelium), е бивше фортификационно съоръжение на римската провинция Британия, чийто строеж започва през 122 г. сл. Хр. по време на управлението на император Адриан. Известен е още като Римската стена, Стената на Пиктите или Vallum Hadriani.
Адриановият вал се простирал от бряг до бряг по ширината на Северна Британия. Минавал е на 118 км от Wallsend (римско име Segedunum) на река Tyne на изток до Bowness на залива Solway Firth на запад. Първоначалният план бил да се построи каменна стена с ширина 10 римски стъпки (1 pes = 296 мм) и най-малко 10 стъпки висока за източния сектор и торфена стена с ширина 20 римски стъпки в основата за западния сектор. Предвиждало се да има ров пред стената, освен на местата където имало скали, или наклонът не позволявал.
Адриановият вал трябвало да има на всяка 1/3 римска миля (mille = 1481 м.) кула и на всяка миля малка крепост (milecastle), охраняваща порта през стената, вероятно увенчана с кула и едно, или две казармени помещения. Този проект така и не се изпълнява изцяло – в някои части крепостите са построени по дължината на стената на интервали от приблизително 7 римски мили, а каменната стена е била стеснена от 10 римски стъпки ширина до около 8 стъпки.
На юг от вала има 3 метра дълбока, подобна на ров конструкция с две успоредни насипа, минаващи на север и на юг от нея, известна като Vallum. Валумът и стената вървят повече или по-малко успоредно по почти цялата дължина на стената, с изключение на крепостите Нюкасъл и Уолсенд в източния край, където Валумът може да се е считал за излишен като бариера поради непосредствената близост на река Тайн.
От Milecastle 49 до западния край, стената първоначално е била изградена от торф, вероятно поради липсата на варовик за производството на хоросан. Впоследствие торфената стена е разрушена и заменена с каменна стена.
Адриановият вал носи името на император Адриан (управлявал 117–138 г. сл. н. е.), който посетил Британия през 122 г. и, по думите на неговия биограф “първият построил стена, дълга 80 мили, за да отдели римляните от варварите”.
Първоначалното изграждане на стената отнело приблизително шест години, като по-късно били направени разширения. Император Адриан е известен с политиката си на отказ от нови завоевания и концентриране върху мира, част от които усилия е и построяването на вала.
Адриановият вал вероятно е бил планиран преди посещението на Адриан в Британия през 122 г. Според реставрирани пясъчни фрагменти, намерени в Джароу, които датират от 118 или 119 г., желанието на Адриан е било да запази “непокътната империята”, което му е било наложено чрез „божествени инструкции“.
Друго сведение относно военната цел на стената твърди: “ако има проблемни племена на север и искате да ги предпазите, изграждате силна отбранителна стена” Historia Augusta също така посочва, че Адриан е първият, който построява стена на 80 мили (130 км) от море до море, за да отдели варварите от римляните.
След смъртта на Адриан неговият наследник Антонин Пий (138–161) решава да разшири римското господство на север, като построи нова стена в Шотландия. Антониновата стена се простирала на 37 мили (59 км) по протежение на тесния провлак между устията на реките Форт и Клайд. В рамките на две десетилетия обаче стената на Антонин е изоставена в полза на Адриановия вал, който продължава да се използва почти до края на римското владичество в Британия (410 г.).
Адриановият вал е построен главно от войници от трите легиона на провинция Британия (Legio II Augusta, Legio VI Victrix, and Legio XX Valeria Victrix), но е бил обслужван от помощни войски от втора линия. Целта му била да контролира движението през границата и да противодейства на заплахи с нисък интензитет. Вероятно е изпълнявал (портите) също и митнически функции.
Адриановият вал е обслужван от почти 10 000 войници, съставени не от легионите, които са я построили, а от полкове от спомагателната пехота и кавалерия, привлечени от провинциите. Войниците, които са били разположени във фортовете около стената, са имали основното задължение за отбрана, в същото време войските в замъците и кулите на стената носели отговорността за граничния контрол.
Адриановият вал в упадък
В края на 4 век варварските нашествия, икономическият упадък и военните преврати отслабили властта на Римската империя върху Британия. До 410 г., когато е предполагаемия край на римското управление в Британия, римската администрация и нейните легиони са изчезнали и Британия е оставена да се грижи сама за собствената си защита.
Според археолозитенякои части от стената са използвани до V век. Предполага се, че някои от крепостите продължават да бъдат запълнени с гарнизони от местни британци. Адриановият вал постепенно се разрушава и през вековете камъкът е използван повторно в други местни сгради.
Днес значителна част от стената все още стои и може да бъде проследена пеша по съседната пътека Hadrian’s Wall Path.
Няма коментари