Скиптърът представлява украсен жезъл носен от владетелите при церемониални поводи и представлява символ на власт и суверенитет. Първичният символ на жезъла е бил познат на гърците и римляните, както и на германските племена в различни форми (бакулус, „дълъг жезъл“; скиптър, „къс жезъл“) и е имал различни значения.
Скиптърът принадлежал както на Бог, така и на земния владетел, като имало и други видове и форми като жезълът на старейшината, жезълът на пратеника, гегата на овчаря, жезълът на епископа и пр.
Каролингите първи са използвали дълга тояга, вместо къс скиптър, но са имитирали и късия римски. Така от 10-ти век се използват два скиптъра за посвещаване на европейски крал. В повечето страни вторият е заменена от кълбото, сфера, която в древни времена е представлявала космоса.
Единствената страна, която запазва два жезъла е Англия, където двата стават еднакви по дължина, но се отличават с това, че са увенчани съответно с кръст и с гълъб (въведено от Ричард I).
Скиптърът не води началото си от средновековна Европа. Жезли със сходна символика са познати още от Древен Египет и Месопотамия.
В Древен Египет
Link
Жезълът was и други видове пръчки са били знаци на власт в Древен Египет. Поради тази причина те често се описват като “скиптри”, дори и да са жезли в цял ръст. Един от най-ранните кралски скиптри е открит в гробницата от 2-ра династия на Хасехемви в Абидос.
Известно е, че египетските царете също носели жезъл, а фараонът Анеджиб е изобразен върху каменни съдове, носещ така наречения mks (Mekes) жезъл. Скиптърът най-рано използван от хора изглежда е хека. Жезълът was е откриван само в изображения на различни божества.
Скиптърът хека, чийто горен край е извит като на овчарска тояга, оприличава фараона на овчар, който води своя народ. Това е един от атрибутите на фараона. Често фараоните са изобразявани седнали със скръстени ръце, носещи скиптъра хека и флагела некхех.
Скиптърът was от своя страна, изглежда като стилизирана животинска глава на върха на дълга права тояга с раздвоен край. Използван е като символ на власт и е свързван с древноегипетски божества като Сет или Анубис.
В Месопотамия
Скиптърът играе централна роля и в месопотамския свят и в повечето случаи е част от царските знаци на суверени и богове. Това е валидно през цялата месопотамска история, както е илюстрирано както от литературни, така и от административни текстове и иконография. Месопотамският скиптър се нарича предимно ĝidru на шумерски и ḫaṭṭum на акадски.
В Древна Гърция
Сред ранните гърци скиптърът (на старогръцки: σκῆπτρον, skeptron, „тояга, палка“) е представлявал дълъг жезъл, като (според Илиада) например при Агамемнон, или е бил използван от уважавани старейшини, като започва да се използва и от съдии, военни водачи, свещеници и други хора с власт.
Изобразван е върху рисувани вази като дълъг жезъл, увенчан с метален орнамент. Когато скиптърът се носи от Зевс или Хадес, той е оглавен от птица. Именно този символ на Зевс, царят на боговете и владетелят на Олимп, давал неприкосновения статут на керуките (хералди, пратеници), които по този начин били защитени от нещо като предшественика на съвременния дипломатически имунитет. Когато в Илиада Агамемнон изпраща Одисей при водачите на ахейците, той му дава своя скиптър.
В Древен Рим
Римският скиптър почти сигурно произлиза от етруския. По времето на републиката скиптър от слонова кост (sceptrum eburneum) е бил белегът на консулски ранг. Използван е и от генерали-победители, които са получили титлата император, и използването му като символ на делегирана власт на легати очевидно е възродено в маршалската палка.
По време на Римската империя т.нар. “скиптрум августи”(sceptrum Augusti) е бил специално използван от императорите и често е бил от слонова кост с връх със златен орел. Често се показва на медальони от по-късната империя, които имат на лицевата страна фигура на императора, държащ в едната си ръка скиптъра на Августи, а в другата кълбото, увенчано с малка фигура на Победата.
Няма коментари