Родоският колос е едно от седемте чудеса на древния свят. Завършен и открит е през 280 г.пр.н.е., за да се отпразнува успешната защита на град Родос срещу продължилата година обсада от голямата армия и флот на македонския цар Деметрий I Полиоркет.
Строителството е възложено на родоския скулптор, наричан Харес от Линдос. Изграждането започва през 292 г. пр.н.е., като е съпътствано от много усложнения, поради което статуята бива завършена едва след около 12 години. завършен едва след 12 дълги години. Самият Харес не успява да доживее откриването и.
Харес от Линдос впрочем, е ученик на известния скулптор Лизип, който е един от най-известните древногръцки скулптори, създал колосалните бронзови скулптури на Зевс, висок седемнадесет метра, и Херакъл, висок седем метра седнал, и двете в град Тарас, Южна Италия.
Родоският колос е построен с парите, които острова получил от продажбата на изоставените обсадни машини след победата. Тоова били около 300 таланта. Талантът впрочем е както парична единица, така и мярка за тегло равна на около 26 кг. Паричната единица се равнявала на стойността на 26 кг. сребро с висока чистота, така че 300 таланта за това време са били много пари.
Конструкция
Въпреки, че има разлики, според повечето антични източници Родоският колос имал конструкция състояща се от скелет от метални пръти, облечен с плочи от бронз. Вътрешността на конструкцията била постепенно запълвана с каменни блокове успоредно с прогреса на статуята. Според повечето източници статуята е била построена върху 15 метров пиадестал от мрамор, намиращ се на хълм близо до входа на пристанището на Родос.
Според други източници Родоският колос бил поставен на вълнолом в пристанището. Популярното изобразяване на статуята разкрачена над входа на пристанището с кораби минаващи между краката и е измислица от късното Средновековие.
Според повечето описания Родоският колос (без пиедестала) е била висок около 70 лакътя, или 32 метра. Счита се, че голяма част от желязото и бронза са изковани от различните оръжия, които армията на Деметрий е изоставила, а изоставената втора обсадна кула може да е била използвана за скеле около долните нива по време на строителството.
Приетата за най-вероятна конструкция се базира на изследванията на съвременни архитекти специализирани в древногръцката архитектура, както и описанията на Филон Александрийски и Плиний, които са видяли с очите си руините.
Какво е изобразявал Родоският колос?
Родоският колос изобразявал Хелиос, богът на Слънцето и потомък на титаните Хиперион и Тея. Въпреки че не е бил много широко разпространен култ в Гърция, много хора, включително Сократ поздравявали Слънцето и отправяли молитви всеки ден.
Хелиос бил особено почитан в Родос. Тук той бил най-важното божество, бог-покровител на острова и почитан от „фестивала Halieia“, който бил най-важното събитие в религиозния календар на острова. В елинистическия период (от IV до I век пр. н. е.) Хелиос и бог Аполон стават практически синоними.
Как е изглеждал Родоският колос?
Въпреки че Хелиос обикновено е бил представян и представян в изкуството каращ колесница и със слънчев ореол, родосците може би са избрали по-подходящо за статуя представяне на колосалната му фигура. За разлика от много други суперизвестни скулптури от древността обаче, няма оцелели изображения или умалени модели на Колоса, които да помогнат да се реконструира в детайли как може да е изглеждал.
Изображенията на Хелиос върху елинистическите сребърни монети на Родос са нещо, навеждат на хипотезата, че статуята може да е изобразявала бога с обичайната му корона от заострени слънчеви лъчи. Релефът на Хелиос върху камък от храм в Родос показва, че богът засенчва очите си с една ръка, но дали това е било възпроизведено при статуята не е известно.
По същия начин, популярното вярване, че статуята е държала факел като американската Статуя на свободата, се основава на погрешното тълкуване на по-късна родоска поема, като по този начин се бърка истинска светлина с метафората на такава в оригиналния надпис на основата на статуята.
Падането на Родоският колос
Родоският колос остава гордо изправен 54 години, докато земетресение от 226 г. пр.н.е. причинило значителни щети в големи части от Родос, включително пристанището и търговските сгради, които били унищожени. Счита се, че статуята се е пречупила в коленете и паднала на земята на парчета. Птолемей III предложил да плати за реконструкцията на статуята, но Оракулът от Делфи накарал родосците да се страхуват, че са обидили Хелиос, и те отказали да я възстановят.
Тъй като никой не е използвал останките от статуята или не се е опитал да я реконструира, счита се че Родоският колос макар и на парчета е останал там почти 800 години. За съжаление няма писмени сведения от този период.
През 653 г. арабски сили под командването на мюсюлманския генерал и по-късно халиф Муавия I превземат Родос и според Хрониката на Теофан Изповедник през 654 г. сл. н. е. арабски търговци пристигнали на острова и след като претопили счупените парчета бронз, ги продали на еврейски търговец. Казват, че той е пренесъл разтопения бронз с помощта на 900 камили.
Описание на Страбон
Останките са описани накратко от Страбон (64 или 63 г. пр. н. е. – ок. 24 г. сл. н. е.), който е гръцки географ, философ и историк, живял в Мала Азия по време на преходния период на Римската република към Римската империя. Най-известен е със своята работа Geographica („География“), която представя описателна история на хора и места от различни региони на света. В нея той пише:
“седем пъти десет лакътя на височина, дело на Харес от Линдос; но сега лежи на земята, като е бил хвърлен от земетресение и счупен в коленете. Заради определен оракул, хората не го повдигнаха отново”
Планове за възкресяване
През 2015 г. група европейски архитекти обявиха плановете Родоският колос да бъде възкресен в модерна форма, стояща на двата кея на входа на пристанището, въпреки преобладаващото научно мнение, че оригиналният паметник не би могъл да стои там. Новата статуя, висока 150 метра, или пет пъти по-висока от оригинала, би струвала около 300 милиона щатски долара. Към днешна дата няма активни дискусии по идеята.
Няма коментари