Око амулет – история на странното суеверие за лошите очи

Око амулет е плод на странно суеверие за лошите очи (уроки), което е разпространено почти по целия свят. Вярва се, че това е своеобразно проклятие, предавано чрез злонамерен поглед, обикновено вдъхновен от завист. Има го още древна Гърция и Рим, но съществува и в еврейските, ислямските, будистките и индуистките традиции. На практика се среща в почти всички селски общества и фолклорни традиции и все още е жива в голяма част от съвременните градски общества. И навсякъде за защита от лоши очи се използва… око амулет.

Окото като символ е толкова дълбоко проникнало в културата, че макар че има езически произход, намира място и в религиозни текстове като Библията и Корана.

Защо око амулет?

За да разберем произхода на окото амулет, първо трябва да разберем разликата между амулета и самите лоши очи. Въпреки че амулетът също може да се нарича „зло око“, неговата функция е да пази от истинските уроки. Амулетът съществува в различни варианти в различни общества от хиляди години.

Злото око е талисман или амулет, проектиран във формата на око, традиционно в цветовете синьо или зелено, които показват духовна закрила. Тези талисмани или „репеленти“ на злото око се предлагат в различни форми и форми като висулки, гривни, обеци и пръстени. Или можете да окачите в стъклена форма с мъниста над главната врата или входа на нечий дом, за да запазите огнището. В различните култури има различно име – Окото на Хор, хамза, назар и др.

Първото око амулет

Най-старите очи с предпазваща роля са намерени в днешна Сирия. Те са издълбани в алабастър от жители на древна Месопотамия и датират от 3500 години пр. н. е.

Най-старите варианти на синьото око мънисто, което познаваме и до днес, се появяват в Средиземноморието около 1500 години пр. н. е. Това са сини стъклени топчета, които дължат цвета си на египетската стъклена кал, която съдържа висок процент оксиди, а медта и кобалта придават син цвят, когато топчетата се пекат.

Ранните тюркски племена също са очаровани от този нюанс на синьото, защото са го свързвали с бог Тангра.

С течение на времето сините очи, които предпазват от лоши очи, се разпространяват и при финикийците, асирийците, гърците, римляните, османците, както и по целия останал свят, вероятно чрез каналите на търговията.

Някои от най-разпространени видове око амулет по света:

Окото на Хор

В древен Египет се използвало Окото на Хор – амулет, който бил актуален в продължения на хилядолетия и се използва дори днес. Окото на Хор има точно определени параметри и значение. Носело се от живите, но се слагало и върху телата на мъртвите, за да ги защитава в отвъдното. В повечето случаи е синьо на цвят.

Днес може да се срещне изрисувано върху лодките в Средиземно море, както и върху различни бижута – пръстени, медальони и др.

Хамса

Хамса е амулет във формата на длан с око в средата, широко използван от евреи, християни и мюсюлмани в Северна Африка и Близкия изток. Първите данни за използване на хамса са от древна Месопотамия (днес Ирак), както и древен Картаген (днес Тунис). Изображението на отворена дясна ръка се вижда в месопотамските артефакти, в амулетите на богинята Ищар или Инана.

Подобни символи на божествена защита с око са Ръката на Венера (или Афродита), Ръката на Фатима и Ръката на Мария, която се използва от левантийските християни за защита на жените от зли очи и/или засилване на плодовитостта и кърменето.

Назар

Назар (от арабски означава зрение, наблюдение, внимание) е око амулет, за който се смята, че предпазва от лоши очи. Хинди-урду, пущу, бенгалски, кюрдски, персийски, пенджаби и други езици също са заимствали термина. В Турция той е известен с наименованието nazar boncuğu (втората дума е производно на boncuk, “мъниста”, а първата е заимствана от арабски).

Писмените документи и съществуващите мъниста очи датират още през 16 век пр.н.е. Стъклените мъниста са правени и широко използвани в древния свят: от Месопотамия до Египет, от Картаген и Финикия до Персия и през целия римски имперски период. Видът на това око амулет не се е променил много за тези хиляди години.

Малкото останали майстори на назар все още практикуват традицията на арабските занаятчии, заселили се в Измир и неговите градове по време на упадъка на Османската империя към края на 19 век.

Типичният назар е око амулет изработено ръчно от стъкло и съдържа концентрични кръгове или форма на сълза в тъмносиньо, бяло, светлосиньо и черно, а понякога е и с жълт или златист край. Това око амулет е често срещано в Турция, Северна Македония, Албания, Босна и Херцеговина, България, Гърция, Кипър, Сирия, Ливан, Израел, Египет, Армения, Иран, Афганистан, Пакистан, Индия, Ирак, Алжир, Азербайджан, Мароко, Тунис, някои райони на Грузия.

Назарът се вгражда в бижута или се окача в домове, офиси, коли, по детски дрехи. Затова е и популярен сувенир за туристите.