Хулдра – митологична скандинавска съблазнителка

хулдра

Автор: imgur.com


Хулдра е митично същество в скандинавската митология. Според легендата, тя е красиво създание с женски полови черти и живее скрито, дълбоко в гората.

Наименование

Наименованието „хулдра“ има норвежки произход и има значение на „покрито“, „скрито“ или „тайна“. Може да се срещне още като huldra, huldrå, hylda, skogsrå или skogsfru/skogfru, което означава „дама-владетел на гората“ или „горска съпруга/жена/дух“.

Описания

В скандинавския фолклор, хулдрата е неуловима и съблазнителна. Тя е пазител на определено място на земята. Смятало се е, че съществуват различни видове хулдри според различните сфери на природата, с които са били свързани – сладководни, соленоводни, горски или планински.

Според някои скандинавски източници хулдра е била любовница на Один и майка на полубогините Hölgabrúðr и Irpa.

Освен жени, хулдрите можели да бъдат и от мъжки пол, но са описвани като отвратителни създания с гротескни дълги носове. И мъжките, и женските хулдри били горски и планински същества, които приемали формата на високи и много красиви хора с дълги, спуснати коси.

В скандинавската митология хулдрата е описана като изумително красива, гола жена с дълга коса и в някои случаи – с чудноват гръб, подобен на гниещ ствол на дърво. Характерно за това приказно създание е, че имало опашка на животно. Според норвежки източници тя имала кравешка опашка, а според шведски – опашка на лисица.

Норвегия

В Норвегия хулдрата често е описвана като типично фермерско момиче в съвсем обикновени селски дрехи, макар и да притежавала ослепителна красота в сравнение с другите жени от селото. В приказките за митичната жена се разказва, че тя се появявала внезапно в силна буря или мъгла и примамвала мъжете в гората, където ги отвеждала в тайни пещери и ги държала като роби. Те не можели да устоят на чара й и никога не се връщали. Хулдрата прикривала характерната за нея опашка, като я връзвала под полата си, за да не бъде разпозната от хората. В случай, че човек види опашката й, той вече не можело да бъде омагьосан от неземната красота на хулдра и тя можела да го убие, за да запази тайната си.

Понякога хулдрите освобождавали хората, но ги проклинали с постоянно изкушение да се връщат винаги при тях. В други скандинавски легенди се споменава, че ако митичните създания се омъжат за човек в църква, те губят опашките си и така проклятието се разваля, но с него избледнява и красотата им. Въпреки това ако мъжът се държал лошо с хулдра, тя му напомняла за силата, която притежава и го поставяла на мястото му, напомняйки му, че е простосмъртен човек.

В някои истории хулдрите били измамни и зли същества, но в повечето случаи поведението им било огледално на поведението на хората, с които се срещали. Ако човек се отнасял към хулдра с уважение, тя му правела услуга и не го наранявала.

Легенда

Една легенда разказва за млад мъж в Тивенден, който ловял риба, но през целия ден не успял да улови нищо. Тогава пред него се появила красива жена, която била толкова ослепителна, че спряла дъха му. Внезапно той забелязал опашка, която се подавала зад гърба й и веднага разбрал с какво създание си има работа. Мъжът знаел, че може да я обиди и да си навлече огромни неприятности, затова по деликатен начин се поклонил и учтиво й казал, че вижда опашка, която се подава под полата й. Дамата изящно му благодарила и скрила опашката си, а след това му казала да отиде от другата страна на реката, където имало много повече риба. В този ден мъжът имал огромен успех и хванал много риба за семейството си. Това било признанието на хулдра за неговата любезност.

Разновидности на хулдрата

Хулдрите имат морски двойници, наречени „havsfrun“, „sjörå“ или „Havsrå“ (морска съпруга / жена), които наподобяли сирените, описани от Одисей. Те примамвали моряците в дълбините на морето, откъдето никога не се връщали.

Има и пещерни хулдри, наречени bergsrå, които живеели в пещери и мини. Те си отмъщавали на бедните миньори, които разрушавали домовете им, като им създавали проблеми и трудности през целия живот.

За планинската хулдра (bergsrå) се разказва, че примамвала хората в безкрайни пещерни коридори. Там те се изгубвали, защото не можели да намерят изход и ставали нейни пленници завинаги.

Според някои традиции хулдрата примамвала мъжете в гората, където имала интимен контакт с тях. Тя награждавала онези, които я удовлетворяват и убивала останалите. Образът на норвежката хулдра е много по-малко кръвожаден. Тя примамвала хората към подземния свят без да ги наранява. Понякога крадяла човешки кърмачета, които отглеждала, а на тяхно място оставяла своите.

Още една легенда

В една история от Сигдал се разказва за отмъщението на хулдра, след като била предадена от бъдещия си съпруг. Младият мъж се бил заклел, че няма да разкрива тайната й, ако се омъжи за него. Вместо това обаче, той се хвалел на всичките си приятели за красавицата, която ще бъде негова жена и за нейната скрита тайна. Когато разбрала, хулдрата го ударила по главата с опашката си толкова силно, че той завинаги изгубил разсъдъка и слуха си.

Във всяка от легендите типична характеристика за хулдра било това, че наказвала хората, ако бъде предадена от тях или им правила услуга, ако се отнесат към нея с уважения. Скандинавските народи вярвали, че ако човек се върне от гората луд, със сигурност е бил срещнат от хулдра.

Средновековие

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *