Бръснарите-хирурзи

Картината е на Franz Anton Maulbertsch's The Quack (c. 1785) и показва бръснар-хирург в действие


78 / 100

Професията на бръснарите-хирурзи е уникална комбинация от подстригване, бръснене и медицински интервенции, която има богата история, датираща от Средновековието.

Произход и ранна история на бръснарите-хирурзи

Бръснарите-хирурзи се появяват (поне в историческите източници) за първи път около 1000 г. сл. н. е., предимно в манастирите в Европа. Поради строгите религиозни и санитарни разпоредби, монасите трябвало да поддържат бръсната глава, известна като тонзура. Това обусловило търсенето на бръснари, които не само можели да се грижат за бръсненето на монашеските глави, но и да извършват малки операции и да приготвят мехлеми.

Бръснарите-хирурзи често са били призовавани за извършване на различни “услуги”, вариращи от подстригване до вадене на зъби и дори ампутиране на крайници. Те били особено ценени заради сръчността си с бръснача, умение, което се оказвало полезно при хирургически процедури.

Роля в медицината и хирургията

През Средновековието хирургията рядко се е извършвала от лекари. Вместо това, тези дейности са поверявани на бръснарите-хирурзи, които се считали за медицински експерти за времето си. Тяхно задължение било да се грижат за войниците по време и след битката и ролята им в обществото се разширявала, включвайки процедури като кръвопускане, обичайна практика по това време, за която се смята, че балансира “хуморите” на тялото и подобрява здравето.

Интересното е, че лекарите през този период често са смятали хирургическите интервенции за нещо под достойнството им. Те най-вече наблюдавали  по време на хирургични процедури и предлагали консултации, но иначе обикновено избирали академичните среди, или работата в университети.

Бръснарите-хирурзи и благородниците

С увеличаването на популярността на професията бръснарите-хирурзи били приветствани от аристокрацията и често били назначавани на служба в замъците на Европа, където получавали жилище и въоръжени с бръсначите си, те извършвали подстригвания, кръвопускане, операции и дори ампутации.

Стълб произхождащ от бръснарите-хирурзи
Бръснарница в Торки, Девън, Англия, с червен и бял стълб.
Автор: Alex1011 – Own work, CC BY-SA 3.0

През 1540 г. е основана Обединеното дружество на бръснарите-хирурзи (United Company of Barber Surgeons). Тази гилдия се състояла от професионални бръснари хирурзи. С течение на времето се създават болници и започва все по-силното навлизане на лекари в хирургията, но бръснарите-хирурзи продължават да извършват своята дейност паралелно.

Наследството на бръснарите-хирурзи е живо и днес. Твърди се, че традиционният червено-бял бръснарски прът, който все още се вижда извън много бръснарски магазини, представлява кръвта и превръзките, свързани с техните средновековни колеги.

В заключение, бръснарите-хирурзи изиграват решаваща роля в историята на медицината и хирургията. Тяхната уникална комбинация от поддържане на външния вид на хората и медицинска експертиза ги прави незаменими членове на обществото по това време и тяхното наследство продължава да влияе върху областта на хирургията и днес.

Инструменти използвани от бръснарите-хирурзи

Инструменти за подстригване:

За своите услуги по подстригване бръснарите-хирурзи са използвали набор от инструменти, включително бръсначи, ножици, гребени и четки.

Хирургически инструменти:

  • Трион за кости – трион, използван за ампутация на крайници.
  • Катетър – инструмент за вкарване или изтегляне на течности в органите с помощта на дълга стъклена тръба.
  • Клистър – инструмент, използван за доставяне на лекарства под формата на клизма.
  • Екстрактор – инструмент, използван за издърпване или вкарване на течности под кожата.
  • Щипки – инструмент, използван за защипване, затягане или упражняване на натиск.
  • Пиявици – използва се за подпомагане на кръвопускането.
  • Клещи – инструмент, използван за изваждане на зъби.
  • Скалпел
  • Комплект за шиене – комплект, използван за зашиване на рани.
  • Трепанираща бормашина – бормашина, използвана за пробиване на черепа.

Важно е да се отбележи, че инструментите, използвани от бръснарите-хирурзи, не са изобщо толкова модерни или безопасни, колкото медицинските инструменти, с които разполагаме днес. Рискът от инфекция бил висок и процедури като кръвопускане и ампутации най-често се извършвали без никаква форма на анестезия. Въпреки тези предизвикателства бръснарите-хирурзи са изиграли решаваща роля в предоставянето на медицински грижи през Средновековието.

През Средновековието концепцията за стерилизация, както я разбираме днес, не е съществувала. Въпреки това бръснарите-хирурзи имали някои методи за почистване на инструментите си и облекчаване на болката.

Бръснарите-хирурзи са използвали вино като антисептик за убиване на бактерии. За анестетици те използвали естествени вещества като корен от мандрагора, опиум, жлъчка от глиган и бучиниш.

Хуморизъм

Хуморизмът, хуморалната теория или хуморализмът, е медицинска теория, описваща в детайли предполагаемия състав и функциониране на човешкото тяло, възприета от древногръцки и римски лекари и философи.

Според Хипократ:

Човешкото тяло съдържа кръв, храчки, жълта и черна жлъчка. Това са нещата, които изграждат неговата конституция и причиняват неговите болки и здраве. Здравето е преди всичко това състояние, при което тези съставни вещества са в правилно съотношение едно спрямо друго, както по сила, така и по количество, и са добре смесени. Болка възниква, когато едно от веществата е в дефицит или в излишък, или е отделено в тялото и не се смесва с други. Тялото зависи в голяма степен от четирите хумора, защото тяхната балансирана комбинация помага да се поддържат хората в добро здраве. Наличието на необходимото количество хумор е от съществено значение за здравето. Следователно патофизиологията на заболяването се дължи на излишък и/или дефицит на хумор.

Хуморизмът започва да изпада в немилост през 17-ти век и е окончателно опроверган през 1850 г. с появата на теорията за микробите, която успява да покаже, че много заболявания, смятани преди за хуморални, всъщност са причинени от микроби.

Източници

Няма коментари

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *