Аутодафе е публичен ритуал, заключителната част на един процес на Инквизицията, служещ за наказване на различни отклонения от вярата. Състояло се е основно в произнасяне на присъда и често изгаряне на клада на хора обявени за еретици. Също така са били изгаряни и книги, считани за несъвместими с вярата. Практикувало се е от испанската, португалската и мексиканската инквизиции в периода XV – XIX в.
Терминът аутодафе произлиза от португалското auto-da-fé (акт на вяра), на испански – auto de fé, като Църквата го е наричала неофициално също и “безкръвно наказание”.
Началото е свъръзано със зората на Инквизицията – институция създадена в Испания през 1478 г., към края на Реконкистата (периодът, през който това, което днес наричаме Испания бива постепенно отвоювано от мюсюлманите).
Първото аутодафе се е състояло в Севиля (Sevilla) през 1481 г., а последното, в Мексико през 1850 г. Церемонията, която с времето ставала все по-сложна и помпозна, обикновено се провеждла на градския площад, често в присъствието на кралски особи.
Типичното аутодафе най-просто казано се състоло от дълга процесия, тържествена литургия, клетва за подчинение пред инквизицията, проповед и четене на присъдите. Обвиняемите най-често били отстъпници, бивши евреи и бивши мюсюлмани, след това Алумбрадос (Alumbrados – последователи на мистично христианско движение) и протестанти, а също и такива, които са били обвинени в такива престъпления като двуженство и магьосничество.
Какво точно е и какво не е аутодафе?
За разлика от популярната употреба на термина аутодафе, той не означава изгаряне на клада, а целия процес на обявяване и показване на обвиняемите и произнасяне на присъдите.
Справедливо е да се отбележи, че наказанието произнасяно по време на аутодафе не винаги е било изгаряне на клада. Налагани са също и бой с камшици, лишаване от свобода (в това число и доживотен затвор), конфискация на имущество, както е имало и оправдани.
Също така е важно да се знае, че присъдата е произнасяна от представители на Инквизицията, но самото наказание е изпълнявано от светските власти.
Друг често пропускан факт е, че наказанието не е било част от аутодафето, а се е извършвало след него, когато осъдените били предаване на светските власти.
Както споменах аутодафе е заключителната част на един процес на Инквизицията. Процесът обикновено започвал с публично обявяване на гратисен период от 40 дни. Всеки, който бил виновен, или е знаел за някой, който е виновен, е бил приканван да си признае.
Ако заподозрените получели официално обвинение, били считани за виновни. Длъжностните лица имали право да прилагат изтезания по време на процеса, като от инквизиторите се изисквало да изслушват и записват всички показания. Процесът трябвало да се пази в тайна, а самоличността на свидетелите не била известна на обвиняемия.
Как се провеждало аутодафе?
Аутодафе не било импровизирано събитие, а старателно оркестрирано. Подготовката започвала месец предварително и събитието се случвало само, когато представителите на инквизицията вярвали, че има достатъчно затворници в дадена общност или град за провеждането му.
Ритуалът се провеждал на обществени площади или еспланади (голям площад пред дворец) и продължавал няколко часа с присъствието на църковни и граждански власти.
В нощта преди самото аутодафе се провеждало целонощно бдение с молитви, завършващи с литургия на разсъмване и закуска, приготвена за всички, които участват.
След това церемонията започвала с процесия от затворници, които носели сложни визуални символи върху дрехите и телата си. Тези символи се наричали санбенито (sanbenito) и били направени от жълто зебло, като обозначавали вида на престъплението.
Те служели за идентифициране на конкретните прояви на ерес на обвиняемите, чиято самоличност впрочем била пазена в тайна до последния момент. Освен това затворниците обикновено докрая нямали представа какъв е бил изходът от процеса и каква е присъдата им.
На осъдените е давана възможност да се покаят и да поискат опрощение, като разбира се това нищо не им гарантирало.
Видове аутодафе
Описаното дотук аутодафе се наричало Auto público general. То обаче било най-разпространения, но не и единствен тип. Други видове били Auto singular, включващо един обвиняем, и Autillo, което се провеждало на мястото на инквизицията, в присъствието на инквизиторите и представители на светската власт, понякога и много ограничен кръг зрители.
Първото аутодафе
Счита се, че първото се провежда в Севиля, Испания, през 1481 г. Шест от мъжете и жените, участвали в този първи религиозен ритуал, по-късно са екзекутирани. Според някои историци първото аутодафе (въпреки, че тогава терминът не е бил използван) се провежда в Париж през 1242 г., при Луи IX.
Последното официално регистрирано аутодафе се е състояло във Валенсия, Испания през 1826 г.
Общо казано, около 2000 са проведени около аутодафета. Общият брой на обвинените, се оценява на стотици хиляди, много от които обаче били обвинени в престъпления, за които се присъждали по-леки наказания, като двуженството например. Броят на екзекутираните се оценява на около 30 000.
Няма коментари