живот след брекзит

82 / 100

След три години питане “има ли живот след Брекзит” и всичките свързани с това радини вълнения (по-модерно “съспенс”), сега вече знаем. Оцеляхме след (де юре) отърваването от англосаксите в европейски план. Значиии не ми е било така напрегнато от очакването на 21 декември 2012 г. Тогава БГ мама очакваха края на света и се питаха една друга как да подготвят “бебка” за това и какво да сготвят на “моичкия” като за последно.

Как се живее след…

Иначе като за живот след Брекзит съм добре. В следствие на намалялото мрънкане на представителите на тези немски племена мигранти ми остана време да се замисля дали тогава, в V век още не им е било първия Брекзит и сега само да имаме някакво déjà vu? Може би са си брекзитари изначално, по душа.

Нещо като някаква атавистична, но мощна проклетия, явяваща се еманацията на англосаксонското алтер его. Може би Де Гол навремето е бил прозрял тази им шавливост и превилно се е противопоставил два пъти на приемането им в клуба, който днес толкова не харесват.

Друга асоциация, която ме налази е, че цялата работа е като порива за свобода появяващ се у половината мъже по време на кризата на средната възраст. От една страна знаят, че в крайна сметка ще прецакат всичко.

От друга – не могат да спрат тенезмите да докажат на себе си, че са свободни диви ловци на млади сърни. И в двата случая вероятността да поискат да се върнат в лоното / ложето е голяма. Голяма е обаче и вероятността да им кажат да си таковат таковата. Но този тип познание не е спрял никого, доколкото знам.

Има ли живот след Брекзит за работещите там българи? Все ми се ще да се надявам, че нещо такова би накарало някои хора вместо да берат ягоди на Острова, да започнат да садят ягоди в страната на три морета, два океана и четири ракии.

И все пак защо?

Защо англосаксите решиха да отплават със самотнния си остров вероятно тепърва ще се нищи от историците. Аз като скромен анализатор на собствения си живот след Брекзит се въртя около три неща.

Атавистичната имперскост

Според мен англосаксите дълбоко в душите си и неосъзнавайки го тъгуват по отминалата слава. Типичната англокасонска надменност и “keeping a stiff upper lip” на днешно време предизвиква само смях у всички тези нации, които те смятат за низши. Подчиняването на общи правила в клуб, който не е управляван от тях е непосилно за националното им его. Всъщност там май никой не разбира значението на израза Sic transit gloria mundi.

Мигрантите

Според мен се омерзиха силно от меркеловото отваряне на кутията на Пандора, което подразни и мен. Малко е смешно обаче потомците на едни мигрирали германски племена да са чак пък толкова омерзени. Да не говорим, че по-късно са мигрирали и на един друг континент, където избили няколко милиона индианци – реалните собственици на континента. Това обаче е една друга мизерна англосаксонска история. Във всеки случай в исторически план изглежда малко като циганин да обижда друг циганин на “мангал”.

Бюрокрацията в Брюксел

Е, тук имат известно право, но чак пък Брекзит… Да, либералната бюрокрация нищо чудно да се окаже по-зле и от тоталитарната такава по отношение на ефективност. Заклетите фенове казват, че това няма значение, защото ЕС е изпълнил основната си цел – да няма повече война в Европа. На тях бих им предложил да отидат да го обяснят в някоя сръбска кръчма в петък вечер…

Доколкото съм чувал англосаксонската бюрокрация с нищо не е по-добра откъм ефективност. Ако не вярвайте питайте някой, който е искал да отиде при личния си лекар във Великата Британия. За мен поне не става ясно са какво ще се подобри техния живот след Брекзит.

Един чудесен, срахотен договор…

Имаше големи очаквания, че по англосаксонска линия ще получат едни невероятно изгодни договори с тяхната самоодържавила се диаспора отвъд океана, което ще доведе до един страхотен живот след Брекзит. На вярвящите в Доналд Дък бих предложил да питат канадците по този въпрос.

На никой не му се говореше какво ще загубят от договорите си с ЕС, преговаряйки по типичния си арогантен англосаксонски модел.

Както и да е. Аз смятам да се наслаждавам на този живот след Брекзит, на липсата на мрънкане и оплакване от всичко и всички. Пожелавам им да направят great Britain again.

Няма коментари

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *