Корабът Санта Мария е бил флагманският кораб на Христофор Колумб от експедицията му през 1492 г., по време на която се счита, че е открил Северна Америка.
Корабът Санта Мария е най-големият от трите кораба, в състава на водената от Христофор Колумб първа експедиция през Атлантическия океан. Експедицията е имала за цел откриването на нов морски път до Индия и Китай, но всъщност открива няколко острова, принадлежащи географски на Северна Америка.
Корабът Санта Мария продължава да е обект на силен интерес, както за историци, така и за корабни ентусиасти. Известен със своята ключова роля в откриването на Новия свят, конструкцията, размерът, техническите данни, репликите и злощастната му гибел вълнуват и днес почитателите на корабоплаването и историята.
Корабът Санта Мария – конструкция и технически характеристики
Корабът Санта Мария е построен в корабостроителницата на Понтеведра (Pontevedra), в северозападната испанска провинция Галиция и първоначално е кръстен с името La Gallega, на името на провинцията.
Пълното име което получава в последствие е Света Мария от Непорочното зачатие (La Santa María de la Inmaculada Concepción).
Като дизайн корабът Санта Мария е бил средноразмерен карак, с дължина на корпуса при палубата приблизително 19 метра и дължина на кила от 12,6 метра. Максималната ширина е оценена на около 5,5 метра и е имал газене от около 3,2 метра Водоизместимостта му била около 150 метрични тона.
Причината за всички тези “около” и “приблизително” е, че останките на кораба не са открити и не съществуват точни чертежи. Данните са на базата на сравнителни изследвания и описания.
Както споменах Корабът Санта Мария е типичен карак (на португалски и испански: nao; на каталонски: carraca) Каракът представлявал три- или четиримачтов океански ветроходен кораб, строен през 14-ти до 15-ти век в Европа, най-вече в Португалия и Испания. Считан е за по-нататъшно развитие на едномачтовият cog и е използван в европейската търговия от Средиземно море до Балтийско море, както и в търговията между Европа и Африка, а след това и на трансатлантическата търговия с Америка.
Корабът Санта Мария бил въоръжен с бомбарди, които изстрелвали гранитни гюлета, характерни за военната технология на епохата. Имаше три мачти и една палуба, с надстройки на кърмата и на носа, което е било обичаен дизайн за кораби, предназначени за дълги пътувания през епохата на откритията.
Тази конструкция осигурявала допълнително пространство за екипажа и оборудването, както и високи бордове, които защитават палубата от вълни.
Екипаж
Корабът Санта Мария се свързва предимно с личността на Христофор Колумб, който е бил моторът и чийто ентусиазъм е причина за изпращането на експедицията. Въпреки това екипажът на кораба изиграва ключова роля за успеха на тази експедиция. Екипажът бил разнообразна група от хора с различен произход, всеки от които допринесъл по своя начин за успеха на експедицията.
Корабът Санта Мария е имал екипаж от приблизително 40 мъже, включително моряци, дърводелци, лекар и готвач. Екипажът се ръководел от Колумб, който носи титлата генерал-капитан. Хуан де ла Коса, опитен навигатор и картограф, бил собственик и капитан на кораба.
Други известни членове са Диего де Арана, майсторът на оръжията; Педро де Гутиерес, кралският управител; Родриго де Ескобедо, секретар на флота; Родриго Санчес, контрольор; и Диего де Салседо, личен слуга на Колумб.
Пълният списък на екипажа не е напълно известен, но съществуващите документи показват комбинация от опитни моряци и авантюристи, търсещи късмет и слава в Новия свят. Екипажът включвал, освен споменатите вече, и хора като Луис де Торес, преводачът, който е един от първите европейци, изследвали вътрешността на Куба, и Педро Алонсо Ниньо, който вероятно е бил кормчията на кораба.
Животът на борда на Санта Мария не е бил лесен. Корабът не е проектиран за комфорт; пространството било ограничено и екипажът трябвало да живее на доста ограничено пространство. Моряците споделяли общи помещения за спане (в подпалубвото пространство, или на самата палуба) и се хранели на палубата. Диетата се състояла основно от осолено и от сушено месо, както и бобови растения, допълвани от всяка прясна храна, която можело да се получи при акостиране на суша.
Потъването на Санта Мария
Корабът Санта Мария претърпява инцидент в нощта на 24 срещу 25 декември 1492 г. Докато Колумб и по-голямата част от екипажа спели, кормчията също решил да поспи и оставил на щурвала корабния прислужник. Някъде след 23 часа, корабът Санта Мария бил отнесен от теченията встрани от курса си и заседнал на плитчина край бреговете на днешно Хаити, известен като Караколската плитчина.
Усилията за изтегляне на плавателния съд завършили неуспешно и дървения материал от кораба бил използван за изграждането на укрепен пост, който Колумб нарича La Navidad (Коледа).
Засядането на Санта Мария и невъзможността да бъде изтеглен отново на вода, всъщност има важна последица, тъй като води до създаването на първото испанско селище в Новия свят и предоставя на Испания претенции за тези новооткрити земи.
През 2014 г. американският подводен изследовател Бари Клифърд публикува, че вярва, че е открил останките на Санта Мария. Той твърди, че доказателствата “силно предполагат”, че откритите от него корабни останки край северното крайбрежие на Хаити са на Санта Мария. Екипът на г-н Клифърд е измерил и е направил снимки на останките.
В последствие научен екип на ЮНЕСКО отхвърля тези твърдения като несъстоятелни поради липса на доказателства.
Реплики
През годините корабът Санта Мария вдъхновява построяването на няколко копия. През 2018 г. Fundación Nao Victoria в Уелва, Испания, построява пълномащабно копие, което оттогава обикаля Северна и Централна Америка и Карибите като плаващ музей и посланик на добра воля. Други реплики могат да бъдат намерени на различни места по света, служейки като образователни и исторически забележителности.
Няма коментари