Антипапа – върхът на католическия кариеризъм

антипапа

Разкъсването на Иполит между два коня


Терминът антипапа се отнася до всяко лице, което твърди, че е папа, но чието твърдение към днешна дата се счита за невалидно от Римокатолическата църква. Причините за тази невалидност най-често са: самообавяване при наличие на жив, законно избран папа, или нарушения при процедурата на избиране. Тази дефиниция изглежда на пръв поглед доста проста, но на практика се оказва, че дяволът е в детайлите, дори при църковните дела.

Признаване за (анти)папа

Определянето на това кой е антипапа е сложна работа. Не е достатъчно да се каже, че избирането му не е следвало стандартните процедури, защото тези процедури се променят с течение на времето. Понякога неспазването на правилата дори не се взима под внимание. Инокентий II (Innocent II) е избран от комисия от осем кардинали, водена от секретаря на умиращия папа Хоноруис II (Honorius II). Въпреки че, през първите години е наричан от някои антипапа, папството му се счита за законно днес.
Също така не е достатъчно да се каже, че предполагаем папа не е водил адекватен на поста си морален живот. Много законни папи са вършили ужасни, неморални неща, докато първият антипапа – Иполит, е светец.

Нещо повече, с течение на времето имената се местят напред-назад между списъците на папи и антипапи. Това се случва, защото хората са променили мнението си за събитията, или правилата са се променили. Ватикана има официален списък на антипапите, наречен Annuario Pontificio. Дори и той обаче не изчерпва темата. Дори и днес остават четири случая, за които не е абсолютно дали са били легитимни наследници на Св. Петър.

Някои по-интересни примери

Иполит (Hippolitus)

Тук причината за претенцията е доктринално несъгласие. По-лесното даване на опрощение за различни грехове накарало римския свещеник и теолог Иполит да се опита да заеме мястото на папа Каликс I (Calixtus I). Консервативна група епископи го избра за нов папа. Счита се, че това е продължило в периода 217 – 235 г. Въпреки това той успява да се помири с папа Понтиан (230-235), точно преди да бъде заловен по време на преследванията на император Максимин Тракс (Maximinus Thrax). Измъчен от убит чрез разкъсване между два коня, след което Иполит е обявен за светец. През Средновековието той е смятан за покровител на конете.

Константин II (Constantine II)

След смъртта на папа Павел I през 767 г. римски благородник на име Тото от Непи влиза в града с войската си. Той заповяда брат му Константин да стане следващият папа. Константин обаче в този момент бил обикновен мирянин. Това наложило в един ден църковните служители да го направят дякон, свещеник и след това епископ, преди да го издигнат като папа. Управлението на Константин е продължило само около година (28 юни 767 г. – 6 август 768 г.), преди негови съперници да убедят ломбардския крал да се намеси. Той влязъл в Рим с войската си и убил Тото в битка. Константин бил хвърлен в затвора и след избирането новия папа Стефан III (Stephanus Tertius), той бил отлъчен, ослепен, измъчван, отрязан му е езика и унижен публично. Накрая изненадващо не бил убит, а изпратен да прекара остатъка от дните си в манастир.

Средновековие

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *