Терминът антипапа се отнася до всяко лице, което твърди, че е папа, но чието твърдение към днешна дата се счита за невалидно от Римокатолическата църква. Причините за тази невалидност най-често са: самообявяване при наличие на жив, законно избран папа, или нарушения при процедурата на избиране. Тази дефиниция изглежда на пръв поглед доста проста, но на практика се оказва, че дяволът е в детайлите, дори при църковните дела.
Признаване за (анти)папа
Определянето на това кой е антипапа е сложна работа. Не е достатъчно да се каже, че избирането му не е следвало стандартните процедури, защото тези процедури се променят с течение на времето. Понякога неспазването на правилата дори не се взима под внимание. Инокентий II (Innocent II) е избран от комисия от осем кардинали, водена от секретаря на умиращия папа Хоноруис II (Honorius II). Въпреки че, през първите години е наричан от някои антипапа, папството му се счита за законно днес.
Също така не е достатъчно да се каже, че предполагаем папа не е водил адекватен на поста си морален живот. Много законни папи са вършили ужасни, неморални неща, докато първият антипапа – Иполит, е светец.
Нещо повече, с течение на времето имената се местят напред-назад между списъците на папи и антипапи. Това се случва, защото хората са променили мнението си за събитията, или правилата са се променили. Ватикана има официален списък на антипапите, наречен Annuario Pontificio. Дори и той обаче не изчерпва темата. Дори и днес остават четири случая, за които не е абсолютно дали са били легитимни наследници на Св. Петър.
Някои по-интересни примери
Антипапа Иполит (Hippolitus)
Тук причината за претенцията е доктринално несъгласие. По-лесното даване на опрощение за различни грехове накарало римския свещеник и теолог Иполит да се опита да заеме мястото на папа Каликс I (Calixtus I). Консервативна група епископи го избра за нов папа. Счита се, че това е продължило в периода 217 – 235 г.
Въпреки това той успява да се помири с папа Понтиан (230-235), точно преди да бъде заловен по време на преследванията на император Максимин Тракс (Maximinus Thrax). Измъчен от убит чрез разкъсване между два коня, след което Иполит е обявен за светец. През Средновековието той е смятан за покровител на конете.
Антипапа Константин II (Constantine II)
След смъртта на папа Павел I през 767 г. римски благородник на име Тото от Непи влиза в града с войската си. Той заповяда брат му Константин да стане следващият папа. Константин обаче в този момент бил обикновен мирянин. Това наложило в един ден църковните служители да го направят дякон, свещеник и след това епископ, преди да го издигнат като папа. Управлението на Константин е продължило само около година (28 юни 767 г. – 6 август 768 г.), преди негови съперници да убедят ломбардския крал да се намеси.
Той влязъл в Рим с войската си и убил Тото в битка. Константин бил хвърлен в затвора и след избирането новия папа Стефан III (Stephanus Tertius), той бил отлъчен, ослепен, измъчван, отрязан му е езика и унижен публично. Накрая изненадващо не бил убит, а изпратен да прекара остатъка от дните си в манастир.
Антипапа Виктор IV (1159 – 1164 г.)
Антипапа Виктор IV е роден през 1095 г. като Октавиан: Ottaviano dei Crescenzi Ottaviani di Monticelli). Избран е за антипапа от фракцията на за гибелините (ghibellini ) през 1159 г. след смъртта на папа Адриан IV и избирането на Александър III. Избирането му е подкрепено от император Фридрих Барбароса. Той приема името Виктор IV, без да отчита антипапа Виктор IV от 1138 г., чието заемане на папския пост се счита за нелегитимно.
След смъртта на папа Адриан IV колегията на кардиналите се събира на 4–7 септември 1159 г., и избира за нов папа канцлер Роландо, който приема титлата Александър III. Въпреки това петима кардинали, духовенството на Свети Петър и римското население отказали да го признаят и на 7 септември 1159 г. избрали за свой собствен кандидат Октавиано.
Той бил много популярен поради своята щедрост, достъпност и бляскав живот. Бил смятан за голям приятел на германците и подкрепял император Фридрих Барбароса.
Няма коментари